Кой всъщност нарушава правилата на еврозоната?

Защо претегляме

Германия и Малта не тежат еднакво.

Обичайният отговор е, че „повечето държави спазват правилата“. Като брой държави това донякъде е вярно. Но Германия е 28,4% от икономиката на еврозоната, а Малта — 0,2%, около 140 пъти по-малко. Затова претеглихме данните с икономическата тежест на всяка държава. Картината се оказа съвсем различна.

Критериите

Изпитът, който големите не биха издържали.

Критериите за приемане в еврозоната са четири количествени и два качествени. За 2025 г. праговете са:

• Инфлация до 2,6% — средната на трите държави с най-ниска инфлация в ЕС плюс 1,5 пр.п.
• Бюджетен дефицит до 3% от БВП.
• Държавен дълг до 60% от БВП или достатъчно бързо намаляващ.
• Дългосрочни лихви до 5,3% — средната на същите три държави плюс 2 пр.п.

Към тях се добавят двете години във Валутния механизъм II и правната съвместимост. Ето как членовете на еврозоната биха се справили днес, ако трябваше да кандидатстват отново. Държавите са подредени по икономическа тежест.

✓ изпълнен · ✗ неизпълнен · ! дългът е над 60%, но намалява достатъчно бързо. При дефицита „+“ означава бюджетен излишък. Референтните стойности са изчислени по методиката на Договора за календарната 2025 г.; официалните стойности на ЕЦБ и ЕК може да се различават с няколко десети.

Брой държави срещу тежест в икономиката

Делът от БВП показва каква част от икономиката на еврозоната се пада на държавите, които изпълняват съответния критерий.

Казано директно: критерият за дълга се спазва от почти половината държави, но те правят само 14,4% от икономиката. Германия, Франция, Италия и Испания заедно са 71,8% от БВП и 78,3% от дълга на еврозоната. Нито една от тях не изпълнява и четирите критерия. Франция, Италия и Испания изпълняват само два.

За коректност трябва да отбележим и обратния случай: при инфлацията големите се справят по-добре, защото Франция и Италия имат сред най-ниските стойности в ЕС за 2025 г.

Неудобната част

Едни правила, два аршина.

Когато големите нарушават правилата, правилата се променят. Когато малките имат проблем, условията са далеч по-тежки.

• 1997 — Франция отчита еднократно плащане от France Télécom (37,5 млрд. франка, около 0,5% от БВП), за да слезе под 3% точно в годината, по която се оценява приемането ѝ.
• 2001 — Гърция скрива дълг за 2,8 млрд. евро чрез валутен суап, структуриран от Goldman Sachs. Ревизията на Eurostat от 2004 г. показва, че дефицитите ѝ са били систематично занижавани.
• 2003 — Германия и Франция нарушават лимита. Съветът на финансовите министри (ECOFIN) решава да не прилага процедурата срещу тях. През 2004 г. Съдът на ЕС отменя това решение (дело C-27/04).
• 2005 — Пактът за стабилност и растеж е облекчен, основно по настояване на Германия и Франция.
• 2012 — Унгария получава решение за спиране на 495 млн. евро от Кохезионния фонд заради дефицита. То е отменено три месеца по-късно.
• 2015 — Испания е глобена с 18,93 млн. евро — не за дефицит, а за подправени статистически данни в провинция Валенсия.
• 2016 — Франция получава поредна отсрочка. Тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяснява защо с думите „Parce que c'est la France“ („Защото е Франция“).

Има и още един аспект. Германия, Франция, Италия и Испания заедно имат 57,7% от населението на ЕС. При гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета тези четири държави могат сами да образуват блокиращо малцинство (поне 4 държави с над 35% от населението).

Заключение

Правилата се спазват от малките и се нарушават от големите.

Когато броим държави, изглежда, че повечето спазват правилата. Когато претеглим икономиките, излиза обратното. Това е така не само днес, а през почти цялата история на еврозоната. Новите членки, включително балтийските държави и Хърватия, са по-дисциплинирани от основателите. Големите не просто нарушават правилата, а и успяват да ги променят, когато им пречат.